КНИГА ПЕСЕН на ПЕСНИТЕ, от СОЛОМОНА

1
  1:1 Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
  1:2 От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
  1:3 Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
  1:4 Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
  1:5 Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.
  1:6 Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
  1:7 Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
  1:8 Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
  1:9 Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;
  1:10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
  1:11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.
  1:12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
  1:13 Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
  1:14 Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
  1:15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.
  1:16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.

2
  2:1 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
  2:2 Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
  2:3 Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.
  2:4 Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
  2:5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
  2:6 Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
  2:7 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
  2:8 Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
  2:9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
  2:10 Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез!
  2:11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
  2:12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
  2:13 смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
  2:14 Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
  2:15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали."
  2:16 Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове.
  2:17 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.

3
  3:1 Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
  3:2 Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
  3:3 Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги оногова, когото обича душата ми?
  3:4 Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
  3:5 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
  3:6 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
  3:7 Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
  3:8 Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
  3:9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
  3:10 стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
  3:11 Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

4
  4:1 Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
  4:2 зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
  4:3 устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
  4:4 шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;
  4:5 двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
  4:6 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
  4:7 Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
  4:8 Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
  4:9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
  4:10 О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
  4:11 Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
  4:12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
  4:13 твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди,
  4:14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
  4:15 ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
  4:16 Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.

5
  5:1 Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
  5:2 Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.
  5:3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
  5:4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
  5:5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
  5:6 Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
  5:7 Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
  5:8 Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
  5:9 Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
  5:10 Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
  5:11 главата му - чисто злато; къдрите му - вълнисти, черни като врана;
  5:12 очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
  5:13 бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;
  5:14 ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
  5:15 нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
  5:16 устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

6
  6:1 Хор. отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
  6:2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
  6:3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.
  6:4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
  6:5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
  6:6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
  6:7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
  6:8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
  6:9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
  6:10 "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"
  6:11 Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
  6:12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.

7
  7:1 Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! - Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
  7:2 Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
  7:3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове;
  7:4 двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета;
  7:5 шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск;
  7:6 главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
  7:7 Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
  7:8 Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове.
  7:9 Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка;
  7:10 устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
  7:11 Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
  7:12 Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
  7:13 утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
  7:14 Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!

8
  8:1 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
  8:2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
  8:3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
  8:4 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
  8:5 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
  8:6 Положи' ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.
  8:7 Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
  8:8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
  8:9 Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
  8:10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
  8:11 Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
  8:12 Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.
  8:13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
  8:14 Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!


Книго

[X]