ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

1
  1:1 Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
  1:2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
  1:3 на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
  1:4 и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
  1:5 защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.
  1:6 Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
  1:7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
  1:8 но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
  1:9 И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
  1:10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
  1:11 и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
  1:12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
  1:13 И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
  1:14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
  1:15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
  1:16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
  1:17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
  1:18 но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
  1:19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама', сиреч, кръвна нива.
  1:20 Защото в книгата на Псалмите е писано: "жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него", и: "достойнството му друг да вземе".
  1:21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
  1:22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
  1:23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
  1:24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
  1:25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
  1:26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

* Разстояние от 2000 крачки.

2
  2:1 Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
  2:2 И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
  2:3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
  2:4 И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
  2:5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
  2:6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
  2:7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
  2:8 А как слушаме всички своя си роден говор?
  2:9 Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
  2:10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *,
  2:11 критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
  2:12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
  2:13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
  2:14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
  2:15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
  2:16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
  2:17 "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
  2:18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
  2:19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
  2:20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
  2:21 И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
  2:22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
  2:23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
  2:24 но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
  2:25 Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
  2:26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
  2:27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
  2:28 Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".
  2:29 Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
  2:30 А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
  2:31 предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
  2:32 Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
  2:33 И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
  2:34 Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
  2:35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
  2:36 И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
  2:37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
  2:38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
  2:39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
  2:40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
  2:41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
  2:42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
  2:43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
  2:44 А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
  2:45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
  2:46 И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
  2:47 като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

* Езичници, приели иудейска вяра.

3
  3:1 Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
  3:2 Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
  3:3 той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
  3:4 А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
  3:5 И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
  3:6 Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
  3:7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
  3:8 и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
  3:9 И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
  3:10 и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
  3:11 И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
  3:12 Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
  3:13 Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
  3:14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,
  3:15 а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
  3:16 И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
  3:17 Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
  3:18 а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
  3:19 И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
  3:20 за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
  3:21 Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
  3:22 Моисей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
  3:23 и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа".
  3:24 И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
  3:25 Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена".
  3:26 Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.

4
  4:1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
  4:2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
  4:3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
  4:4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
  4:5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
  4:6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
  4:7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
  4:8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
  4:9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
  4:10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
  4:11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
  4:12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
  4:13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
  4:14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
  4:15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
  4:16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
  4:17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
  4:18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
  4:19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;
  4:20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
  4:21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
  4:22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
  4:23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
  4:24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
  4:25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
  4:26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
  4:27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
  4:28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
  4:29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
  4:30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
  4:31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
  4:32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
  4:33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
  4:34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
  4:35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
  4:36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
  4:37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

5
  5:1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
  5:2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
  5:3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
  5:4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
  5:5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
  5:6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
  5:7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
  5:8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
  5:9 Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
  5:10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.
  5:11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
  5:12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
  5:13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
  5:14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
  5:15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
  5:16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
  5:17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
  5:18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
  5:19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
  5:20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
  5:21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
  5:22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
  5:23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
  5:24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
  5:25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
  5:26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
  5:27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
  5:28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
  5:29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
  5:30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
  5:31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
  5:32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
  5:33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
  5:34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
  5:35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
  5:36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
  5:37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
  5:38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
  5:39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
  5:40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
  5:41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
  5:42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

6
  6:1 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
  6:2 Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
  6:3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
  6:4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
  6:5 Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
  6:6 които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
  6:7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
  6:8 А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
  6:9 Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
  6:10 ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
  6:11 Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
  6:12 И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
  6:13 И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
  6:14 защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
  6:15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

* Евреи из езическите страни

7
  7:1 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
  7:2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
  7:3 и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
  7:4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
  7:5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
  7:6 И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
  7:7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".
  7:8 И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси.
  7:9 Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
  7:10 избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
  7:11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
  7:12 А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
  7:13 А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
  7:14 Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.
  7:15 Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;
  7:16 и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,
  7:17 И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
  7:18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
  7:19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
  7:20 В това време се роди Моисей, които беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
  7:21 А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
  7:22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
  7:23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
  7:24 И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
  7:25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
  7:26 На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"
  7:27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?
  7:28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"
  7:29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
  7:30 Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
  7:31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
  7:32 "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
  7:33 А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
  7:34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет".
  7:35 Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
  7:36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
  7:37 Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".
  7:38 Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
  7:39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
  7:40 като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя".
  7:41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
  7:42 А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
  7:43 Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".
  7:44 Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
  7:45 Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
  7:46 който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
  7:47 А Соломон Му построи дом.
  7:48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
  7:49 "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
  7:50 Нали Моята ръка направи всичко това?"
  7:51 Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
  7:52 Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
  7:53 вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
  7:54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
  7:55 А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
  7:56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
  7:57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
  7:58 и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
  7:59 и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
  7:60 И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

8
  8:1 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
  8:2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
  8:3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
  8:4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
  8:5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
  8:6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
  8:7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
  8:8 И голяма радост биде в оня град.
  8:9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
  8:10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.
  8:11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
  8:12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
  8:13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
  8:14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
  8:15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
  8:16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
  8:17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
  8:18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
  8:19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
  8:20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
  8:21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
  8:22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
  8:23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
  8:24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
  8:25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
  8:26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
  8:27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
  8:28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
  8:29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
  8:30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
  8:31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
  8:32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
  8:33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".
  8:34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
  8:35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
  8:36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
  8:37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
  8:38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
  8:39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
  8:40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

9
  9:1 А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
  9:2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
  9:3 Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
  9:4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
  9:5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
  9:6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
  9:7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
  9:8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
  9:9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
  9:10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
  9:11 А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
  9:12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
  9:13 Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
  9:14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
  9:15 Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
  9:16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
  9:17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
  9:18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
  9:19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
  9:20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
  9:21 И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
  9:22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
  9:23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
  9:24 но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
  9:25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
  9:26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
  9:27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
  9:28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
  9:29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
  9:30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
  9:31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
  9:32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
  9:33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
  9:34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
  9:35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
  9:36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
  9:37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
  9:38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
  9:39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
  9:40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
  9:41 Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
  9:42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
  9:43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

10
  10:1 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
  10:2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
  10:3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
  10:4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
  10:5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
  10:6 той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
  10:7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
  10:8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
  10:9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
  10:10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
  10:11 и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
  10:12 в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
  10:13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
  10:14 А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
  10:15 И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
  10:16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
  10:17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
  10:18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
  10:19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
  10:20 Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
  10:21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
  10:22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
  10:23 Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
  10:24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
  10:25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
  10:26 А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
  10:27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
  10:28 И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
  10:29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
  10:30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
  10:31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
  10:32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
  10:33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
  10:34 Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
  10:35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
  10:36 Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
  10:37 Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
  10:38 как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
  10:39 И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
  10:40 Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
  10:41 не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
  10:42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
  10:43 За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
  10:44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
  10:45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
  10:46 защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
  10:47 може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
  10:48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

11
  11:1 Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
  11:2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,
  11:3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.
  11:4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:
  11:5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.
  11:6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.
  11:7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!
  11:8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.
  11:9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
  11:10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.
  11:11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.
  11:12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
  11:13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;
  11:14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
  11:15 И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както и върху нас отначало.
  11:16 Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий".
  11:17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?
  11:18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
  11:19 А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
  11:20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
  11:21 И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
  11:22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
  11:23 Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
  11:24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
  11:25 Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
  11:26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
  11:27 През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.
  11:28 И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.
  11:29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
  11:30 това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

12
  12:1 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
  12:2 и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
  12:3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, -
  12:4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
  12:5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
  12:6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
  12:7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
  12:8 Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
  12:9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
  12:10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
  12:11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
  12:12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
  12:13 Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
  12:14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
  12:15 А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
  12:16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
  12:17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
  12:18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
  12:19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
  12:20 Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
  12:21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
  12:22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
  12:23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
  12:24 А словото Божие растеше и се разпространяваше.
  12:25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

13
  13:1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
  13:2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
  13:3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
  13:4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
  13:5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.
  13:6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
  13:7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
  13:8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
  13:9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
  13:10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
  13:11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
  13:12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
  13:13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.
  13:14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
  13:15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
  13:16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
  13:17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
  13:18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
  13:19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
  13:20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
  13:21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
  13:22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания".
  13:23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
  13:24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.
  13:25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
  13:26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
  13:27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
  13:28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
  13:29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
  13:30 Но Бог Го възкреси от мъртвите;
  13:31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
  13:32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
  13:33 както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".
  13:34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: "ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида".
  13:35 Затова и на друго място казва: "не ще дадеш на Твоя Светия да види тление".
  13:36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,
  13:37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
  13:38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;
  13:39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.
  13:40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:
  13:41 "вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой".
  13:42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.
  13:43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
  13:44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.
  13:45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
  13:46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
  13:47 Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя"
  13:48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
  13:49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
  13:50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
  13:51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
  13:52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.

14
  14:1 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
  14:2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
  14:3 Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
  14:4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите.
  14:5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
  14:6 те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
  14:7 и там благовестяха.
  14:8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
  14:9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
  14:10 каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
  14:11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
  14:12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
  14:13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
  14:14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
  14:15 мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
  14:16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
  14:17 макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
  14:18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
  14:19 дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
  14:20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
  14:21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
  14:22 като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
  14:23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
  14:24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
  14:25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
  14:26 а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
  14:27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
  14:28 И там стояха немалко време с учениците.

15
  15:1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
  15:2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
  15:3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.
  15:4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
  15:5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
  15:6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
  15:7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
  15:8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
  15:9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
  15:10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
  15:11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
  15:12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
  15:13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
  15:14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
  15:15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
  15:16 "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
  15:17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
  15:18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.
  15:19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
  15:20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
  15:21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
  15:22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
  15:23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
  15:24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
  15:25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
  15:26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
  15:27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
  15:28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
  15:29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
  15:30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
  15:31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
  15:32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
  15:33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
  15:34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
  15:35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
  15:36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
  15:37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
  15:38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
  15:39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
  15:40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
  15:41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.

16
  16:1 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
  16:2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
  16:3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
  16:4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
  16:5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
  16:6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
  16:7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
  16:8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
  16:9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
  16:10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
  16:11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,
  16:12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
  16:13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
  16:14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
  16:15 А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
  16:16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
  16:17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
  16:18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
  16:19 Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
  16:20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
  16:21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
  16:22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
  16:23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
  16:24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
  16:25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
  16:26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
  16:27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
  16:28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
  16:29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
  16:30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
  16:31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
  16:32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
  16:33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
  16:34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
  16:35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
  16:36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
  16:37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
  16:38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
  16:39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
  16:40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

17
  17:1 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
  17:2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
  17:3 като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
  17:4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
  17:5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
  17:6 А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
  17:7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус.
  17:8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
  17:9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
  17:10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
  17:11 Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
  17:12 И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
  17:13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
  17:14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
  17:15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
  17:16 Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
  17:17 И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
  17:18 А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
  17:19 И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
  17:20 Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
  17:21 А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.
  17:22 Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
  17:23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
  17:24 Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
  17:25 нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
  17:26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
  17:27 за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
  17:28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".
  17:29 И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
  17:30 Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
  17:31 защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
  17:32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
  17:33 И тъй, Павел излезе из средата им.
  17:34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.

18
  18:1 След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;
  18:2 и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;
  18:3 и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
  18:4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.
  18:5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.
  18:6 Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
  18:7 И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.
  18:8 А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.
  18:9 И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
  18:10 защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
  18:11 Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.
  18:12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
  18:13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
  18:14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
  18:15 но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
  18:16 И ги напъди от съдилището.
  18:17 Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
  18:18 Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
  18:19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
  18:20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
  18:21 а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
  18:22 Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
  18:23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
  18:24 И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
  18:25 Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
  18:26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
  18:27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
  18:28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

19
  19:1 Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
  19:2 каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
  19:3 Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
  19:4 Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
  19:5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
  19:6 И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
  19:7 Всички бяха около дванайсет души.
  19:8 А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
  19:9 Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.
  19:10 Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.
  19:11 А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
  19:12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
  19:13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
  19:14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
  19:15 А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
  19:16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
  19:17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
  19:18 И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
  19:19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
  19:20 Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
  19:21 А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
  19:22 И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
  19:23 В онова време биде голям смут за пътя Господен:
  19:24 някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
  19:25 като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
  19:26 а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
  19:27 Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
  19:28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
  19:29 И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
  19:30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
  19:31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
  19:32 И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
  19:33 По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
  19:34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
  19:35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
  19:36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
  19:37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
  19:38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
  19:39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
  19:40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

20
  20:1 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
  20:2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
  20:3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
  20:4 Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
  20:5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
  20:6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
  20:7 И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
  20:8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
  20:9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
  20:10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
  20:11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
  20:12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
  20:13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
  20:14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
  20:15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
  20:16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
  20:17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
  20:18 И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
  20:19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
  20:20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
  20:21 като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
  20:22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там -
  20:23 освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
  20:24 Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
  20:25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
  20:26 Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
  20:27 защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
  20:28 Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
  20:29 Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
  20:30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
  20:31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
  20:32 А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
  20:33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
  20:34 сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
  20:35 С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.
  20:36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
  20:37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
  20:38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.

21
  21:1 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
  21:2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
  21:3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
  21:4 И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
  21:5 А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
  21:6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
  21:7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
  21:8 А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
  21:9 Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
  21:10 Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
  21:11 и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
  21:12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
  21:13 Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
  21:14 А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
  21:15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.
  21:16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
  21:17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.
  21:18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.
  21:19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.
  21:20 А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
  21:21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.
  21:22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
  21:23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.
  21:24 Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.
  21:25 А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.
  21:26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.
  21:27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,
  21:28 викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
  21:29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
  21:30 Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.
  21:31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;
  21:32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;
  21:33 тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?
  21:34 От народа едни крещяха едно, други - друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.
  21:35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;
  21:36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!
  21:37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?
  21:38 та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!
  21:39 А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.
  21:40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:

22
  22:1 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
  22:2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
  22:3 аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
  22:4 Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
  22:5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
  22:6 Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
  22:7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
  22:8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.
  22:9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
  22:10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
  22:11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
  22:12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
  22:13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
  22:14 А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
  22:15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
  22:16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
  22:17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
  22:18 и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
  22:19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
  22:20 и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
  22:21 И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците.
  22:22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
  22:23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
  22:24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
  22:25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
  22:26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
  22:27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
  22:28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
  22:29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
  22:30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.

23
  23:1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
  23:2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
  23:3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
  23:4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
  23:5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш".
  23:6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
  23:7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.
  23:8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.
  23:9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.
  23:10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.
  23:11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.
  23:12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
  23:13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
  23:14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха: с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
  23:15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
  23:16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
  23:17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
  23:18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
  23:19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
  23:20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
  23:21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
  23:22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
  23:23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
  23:24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
  23:25 Написа и писмо с това съдържание:
  23:26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
  23:27 Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
  23:28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
  23:29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
  23:30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
  23:31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
  23:32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
  23:33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
  23:34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
  23:35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

24
  24:1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някои си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
  24:2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
  24:3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.
  24:4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
  24:5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
  24:6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
  24:7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
  24:8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
  24:9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
  24:10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
  24:11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
  24:12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
  24:13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
  24:14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
  24:15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
  24:16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
  24:17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
  24:18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
  24:19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
  24:20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -
  24:21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
  24:22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
  24:23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
  24:24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.
  24:25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.
  24:26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.
  24:27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.

25
  25:1 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.
  25:2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
  25:3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
  25:4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
  25:5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
  25:6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
  25:7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
  25:8 а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
  25:9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
  25:10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
  25:11 Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
  25:12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
  25:13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
  25:14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
  25:15 за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
  25:16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
  25:17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
  25:18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
  25:19 те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
  25:20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
  25:21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
  25:22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
  25:23 На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
  25:24 И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
  25:25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
  25:26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
  25:27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.

26
  26:1 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
  26:2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
  26:3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
  26:4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
  26:5 те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
  26:6 а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
  26:7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
  26:8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
  26:9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
  26:10 това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
  26:11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
  26:12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
  26:13 посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
  26:14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
  26:15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
  26:16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
  26:17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
  26:18 да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
  26:19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
  26:20 но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
  26:21 Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
  26:22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
  26:23 именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
  26:24 Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
  26:25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
  26:26 Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
  26:27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
  26:28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
  26:29 А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.
  26:30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
  26:31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
  26:32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.

27
  27:1 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
  27:2 Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
  27:3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
  27:4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
  27:5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
  27:6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
  27:7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
  27:8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
  27:9 Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
  27:10 и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
  27:11 Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
  27:12 И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
  27:13 Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
  27:14 Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *.
  27:15 Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
  27:16 И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
  27:17 като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха.
  27:18 На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
  27:19 а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
  27:20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
  27:21 И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
  27:22 А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
  27:23 Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
  27:24 и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
  27:25 Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
  27:26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
  27:27 Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
  27:28 и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
  27:29 И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
  27:30 А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
  27:31 Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
  27:32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
  27:33 И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
  27:34 Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
  27:35 Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
  27:36 тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
  27:37 а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
  27:38 А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
  27:39 Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
  27:40 И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
  27:41 Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
  27:42 И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
  27:43 Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
  27:44 а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

* Бурен североизточен вятър.


* Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг.

28
  28:1 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
  28:2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
  28:3 А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
  28:4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
  28:5 Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
  28:6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
  28:7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
  28:8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
  28:9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
  28:10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
  28:11 След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.
  28:12 И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
  28:13 Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
  28:14 там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
  28:15 Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
  28:16 Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
  28:17 След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
  28:18 Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
  28:19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
  28:20 По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
  28:21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
  28:22 Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
  28:23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
  28:24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
  28:25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
  28:26 "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
  28:27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
  28:28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
  28:29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
  28:30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
  28:31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.


Книго

[X]