1
1:1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
1:2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
1:3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
1:4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
1:5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
1:6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
1:7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията пак тъй ще бъдете участници и в утехата.
1:8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
1:9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
1:10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
1:11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
1:12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
1:13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
1:14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
1:15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
1:16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
1:17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
1:18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
1:19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
1:20 понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
1:21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
1:22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
1:23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
1:24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2
2:1 И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2:2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
2:3 Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
2:4 От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
2:5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
2:6 Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
2:7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
2:8 затова моля ви да покажете към него любов.
2:9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
2:10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
2:11 за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
2:12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
2:13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
2:14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
2:15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
2:16 на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
2:17 Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
3
3:1 Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
3:2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3:3 вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
3:4 Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
3:5 но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога:
3:6 Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
3:7 И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
3:8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
3:9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
3:10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
3:11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
3:12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
3:13 а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
3:14 Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
3:15 И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
3:16 Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
3:17 А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
3:18 А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
4
4:1 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
4:2 но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
4:3 Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4:4 на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
4:5 Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
4:6 Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
4:7 Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
4:8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
4:9 гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
4:10 Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
4:11 Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
4:12 тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
4:13 А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
4:14 като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
4:15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
4:16 Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
4:17 Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
4:18 като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
5
5:1 Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
5:2 Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
5:3 само да не би, и облечени, да се намерим голи.
5:4 Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5:5 Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
5:6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
5:7 (понеже с вяра ходим, а не с виждане,)
5:8 имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
5:9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
5:10 защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
5:11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
5:12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
5:13 Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
5:14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
5:15 А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
5:16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
5:17 И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
5:19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
5:20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
5:21 Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
6
6:1 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
6:2 Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
6:3 Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
6:4 но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
6:5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6:6 с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
6:7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
6:8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
6:9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
6:10 огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
6:11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
6:12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
6:13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
6:14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
6:15 Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
6:16 Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ".
6:17 "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема";
6:18 "и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
7
7:1 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
7:2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
7:3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
7:4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
7:5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове.
7:6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7:7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
7:8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
7:9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
7:10 Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
7:11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
7:12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
7:13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
7:14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
7:15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
7:16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
8
8:1 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
8:2 че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилно; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
8:3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
8:4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
8:5 и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
8:6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
8:7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8:8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
8:9 Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
8:10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
8:11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
8:12 Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
8:13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
8:14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
8:15 както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".
8:16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
8:17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
8:18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
8:19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
8:20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
8:21 защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
8:22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
8:23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
8:24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
9
9:1 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
9:2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
9:3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
9:4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
9:5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
9:6 С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
9:7 Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
9:8 А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9:9 както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
9:10 А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
9:11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
9:12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
9:13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
9:14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
9:15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
10
10:1 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
10:2 Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
10:3 Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
10:4 Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
10:5 и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
10:6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
10:7 На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
10:8 Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
10:9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
10:10 понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
10:11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
10:12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
10:13 Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
10:14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
10:15 ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
10:16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
10:17 "Който се хвали, с Господа да се хвали".
10:18 Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
11
11:1 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
11:2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.
11:3 Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.
11:4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, - вие с право щяхте да го търпите.
11:5 Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
11:6 ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
11:7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
11:8 Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
11:9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
11:10 По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11:11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
11:12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
11:13 Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
11:14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
11:15 та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
11:16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
11:17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
11:18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
11:19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
11:20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
11:21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
11:22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
11:23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
11:24 Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
11:25 три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
11:26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
11:27 в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
11:28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
11:29 Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
11:30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
11:31 Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
11:32 В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
12
12:1 Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
12:2 Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
12:3 И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
12:4 че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
12:5 С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
12:6 Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
12:7 И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
12:8 Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
12:9 Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
12:10 Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
12:11 Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.
12:12 Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.
12:13 Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.
12:14 Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.
12:15 На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас.
12:16 Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.
12:17 Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?
12:18 Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?
12:19 Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.
12:20 Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,
12:21 да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
13
13:1 Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума".
13:2 Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
13:3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
13:4 Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
13:5 Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
13:6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
13:7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
13:8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
13:9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство.
13:10 Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
13:11 И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
13:12 Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13:13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
| [X] |