1
  ^1:1 След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, -
  ^1:2 той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
  ^1:3 И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
  ^1:4 Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
  ^1:5 След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
  ^1:6 повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
  ^1:7 Александър царува дванайсет години и умря.
  ^1:8 И господаруваха слугите му всеки в своето място.
  ^1:9 И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
  ^1:10 От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
  ^1:11 В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
  ^1:12 И понравиха им се тия думи в техните очи.
  ^1:13 Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
  ^1:14 Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай,
  ^1:15 установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
  ^1:16 Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
  ^1:17 и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
  ^1:18 Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
  ^1:19 И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
  ^1:20 След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение;
  ^1:21 влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
  ^1:22 трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
  ^1:23 Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
  ^1:24 И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
  ^1:25 Поради това биде голям плач в Израиля - по всичките му места.
  ^1:26 Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
  ^1:27 Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
  ^1:28 Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
  ^1:29 След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа;
  ^1:30 коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
  ^1:31 взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
  ^1:32 Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
  ^1:33 Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
  ^1:34 И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
  ^1:35 приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
  ^1:36 И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
  ^1:37 Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
  ^1:38 А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
  ^1:39 Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.
  ^1:40 Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
  ^1:41 Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
  ^1:42 и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
  ^1:43 И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
  ^1:44 Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
  ^1:45 да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
  ^1:46 да оскверняват светилището и светиите,
  ^1:47 да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
  ^1:48 да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
  ^1:49 та да забравят закона и да изменят всички постановления.
  ^1:50 Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
  ^1:51 Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
  ^1:52 И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, - и извършиха зло на земята;
  ^1:53 и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
  ^1:54 В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
  ^1:55 а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
  ^1:56 книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
  ^1:57 у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
  ^1:58 Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
  ^1:59 И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
  ^1:60 те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
  ^1:61 младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
  ^1:62 Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
  ^1:63 и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха.
  ^1:64 И биде твърде голям гняв над Израиля.

2
  ^2:1 В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин.
  ^2:2 Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис,
  ^2:3 Симон, наричан Таси,
  ^2:4 Иуда, който се наричаше още Макавей,
  ^2:5 Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
  ^2:6 Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим,
  ^2:7 той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци?
  ^2:8 Храмът му стана като безчестен мъж,
  ^2:9 скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
  ^2:10 Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
  ^2:11 Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
  ^2:12 И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
  ^2:13 За какво още да живеем?
  ^2:14 И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
  ^2:15 И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
  ^2:16 И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
  ^2:17 И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
  ^2:18 Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
  ^2:19 Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,
  ^2:20 но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.
  ^2:21 Пази Боже, да оставим закона и постановленията!
  ^2:22 Не ще послушаме думите на царя да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.
  ^2:23 Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.
  ^2:24 Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
  ^2:25 И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.
  ^2:26 И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома.
  ^2:27 И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!
  ^2:28 И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.
  ^2:29 Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,
  ^2:30 те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.
  ^2:31 И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.
  ^2:32 И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,
  ^2:33 и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.
  ^2:34 Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.
  ^2:35 Тогава веднага почнаха сражение против тях.
  ^2:36 Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,
  ^2:37 и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.
  ^2:38 Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им - до хиляда души.
  ^2:39 Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.
  ^2:40 И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.
  ^2:41 И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.
  ^2:42 Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.
  ^2:43 И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа.
  ^2:44 Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.
  ^2:45 И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.
  ^2:46 И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;
  ^2:47 и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.
  ^2:48 Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.
  ^2:49 Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.
  ^2:50 Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.
  ^2:51 Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.
  ^2:52 Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?
  ^2:53 Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.
  ^2:54 Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.
  ^2:55 Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
  ^2:56 Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
  ^2:57 Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
  ^2:58 Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
  ^2:59 Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
  ^2:60 Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
  ^2:61 И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
  ^2:62 Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
  ^2:63 Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
  ^2:64 Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
  ^2:65 Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
  ^2:66 А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
  ^2:67 И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
  ^2:68 отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
  ^2:69 След това ги благослови и се прибра при бащите си.
  ^2:70 И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.

3
  ^3:1 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
  ^3:2 И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
  ^3:3 Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
  ^3:4 той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
  ^3:5 той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
  ^3:6 И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
  ^3:7 Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
  ^3:8 премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
  ^3:9 прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
  ^3:10 Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля.
  ^3:11 Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
  ^3:12 И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
  ^3:13 И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
  ^3:14 и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
  ^3:15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
  ^3:16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
  ^3:17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
  ^3:18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина;
  ^3:19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
  ^3:20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
  ^3:21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
  ^3:22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
  ^3:23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
  ^3:24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
  ^3:25 И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
  ^3:26 Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
  ^3:27 А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище;
  ^3:28 отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
  ^3:29 Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
  ^3:30 И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
  ^3:31 Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
  ^3:32 А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
  ^3:33 също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне;
  ^3:34 и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, -
  ^3:35 да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място
  ^3:36 и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
  ^3:37 Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
  ^3:38 Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
  ^3:39 и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
  ^3:40 Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
  ^3:41 Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
  ^3:42 Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
  ^3:43 И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
  ^3:44 И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
  ^3:45 Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
  ^3:46 И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
  ^3:47 И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
  ^3:48 разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
  ^3:49 и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
  ^3:50 и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
  ^3:51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
  ^3:52 И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
  ^3:53 Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
  ^3:54 И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
  ^3:55 След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
  ^3:56 И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
  ^3:57 Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
  ^3:58 И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
  ^3:59 Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
  ^3:60 А каквато е волята на небето, тъй да бъде!

4
  ^4:1 И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта,
  ^4:2 за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.
  ^4:3 Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,
  ^4:4 докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.
  ^4:5 И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.
  ^4:6 А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.
  ^4:7 Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
  ^4:8 Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.
  ^4:9 Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.
  ^4:10 И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице;
  ^4:11 и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля.
  ^4:12 Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,
  ^4:13 и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,
  ^4:14 и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,
  ^4:15 а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.
  ^4:16 Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,
  ^4:17 и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;
  ^4:18 Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.
  ^4:19 Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.
  ^4:20 И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.
  ^4:21 Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,
  ^4:22 всички побягнаха в земята на другоплеменниците.
  ^4:23 Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.
  ^4:24 И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.
  ^4:25 И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.
  ^4:26 Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.
  ^4:27 Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.
  ^4:28 И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.
  ^4:29 Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.
  ^4:30 Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.
  ^4:31 Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;
  ^4:32 напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;
  ^4:33 свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.
  ^4:34 И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.
  ^4:35 Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.
  ^4:36 Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.
  ^4:37 Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.
  ^4:38 И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени.
  ^4:39 И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,
  ^4:40 паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.
  ^4:41 Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.
  ^4:42 И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.
  ^4:43 Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.
  ^4:44 После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.
  ^4:45 И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;
  ^4:46 камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;
  ^4:47 взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;
  ^4:48 после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;
  ^4:49 направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;
  ^4:50 разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;
  ^4:51 туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.
  ^4:52 В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано
  ^4:53 и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.
  ^4:54 Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.
  ^4:55 И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна.
  ^4:56 Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала.
  ^4:57 И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери.
  ^4:58 И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците.
  ^4:59 И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев.
  ^4:60 В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
  ^4:61 И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея.

5
  ^5:1 Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха;
  ^5:2 и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ.
  ^5:3 Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им.
  ^5:4 Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата.
  ^5:5 Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре.
  ^5:6 След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител.
  ^5:7 Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби;
  ^5:8 взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея.
  ^5:9 Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема.
  ^5:10 И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,
  ^5:11 и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им.
  ^5:12 Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,
  ^5:13 и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.
  ^5:14 Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:
  ^5:15 "събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят".
  ^5:16 Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.
  ^5:17 Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.
  ^5:18 И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.
  ^5:19 И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.
  ^5:20 На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.
  ^5:21 И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.
  ^5:22 Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.
  ^5:23 Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост.
  ^5:24 А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята.
  ^5:25 Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад,
  ^5:26 че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим - всички тия градове са укрепени и големи, -
  ^5:27 че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден.
  ^5:28 Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън;
  ^5:29 а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението.
  ^5:30 Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него.
  ^5:31 Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик,
  ^5:32 и каза на войниците: "бийте се сега за вашите братя".
  ^5:33 Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва;
  ^5:34 и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже.
  ^5:35 Тогава той се върна в Масфа, обсади - и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката й и я с огън изгори;
  ^5:36 оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове.
  ^5:37 След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока.
  ^5:38 Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила,
  ^5:39 и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда срещу тях.
  ^5:40 Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие.
  ^5:41 Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием".
  ^5:42 Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение".
  ^5:43 И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим.
  ^5:44 Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда.
  ^5:45 След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, - доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя.
  ^5:46 И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него,
  ^5:47 а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни.
  ^5:48 Иуда им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят.
  ^5:49 Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, -
  ^5:50 и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му.
  ^5:51 И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите.
  ^5:52 И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан.
  ^5:53 И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя.
  ^5:54 И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир.
  ^5:55 В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон - в Галилея, пред Птолемаида,
  ^5:56 чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях,
  ^5:57 и казаха: "да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници".
  ^5:58 Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния.
  ^5:59 И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой.
  ^5:60 И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже.
  ^5:61 И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му;
  ^5:62 защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля.
  ^5:63 Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, -
  ^5:64 и събираха се при тях да им честитяват.
  ^5:65 След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него.
  ^5:66 След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария.
  ^5:67 Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война.
  ^5:68 И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.

6
  ^6:1 Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато,
  ^6:2 и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.
  ^6:3 И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.
  ^6:4 Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.
  ^6:5 Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити,
  ^6:6 че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,
  ^6:7 и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.
  ^6:8 Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.
  ^6:9 И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.
  ^6:10 Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.
  ^6:11 И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.
  ^6:12 Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.
  ^6:13 Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя".
  ^6:14 И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;
  ^6:15 даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.
  ^6:16 И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.
  ^6:17 Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.
  ^6:18 Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;
  ^6:19 тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади.
  ^6:20 Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.
  ^6:21 Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;
  ^6:22 отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?
  ^6:23 Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;
  ^6:24 а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;
  ^6:25 и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.
  ^6:26 И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.
  ^6:27 Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш".
  ^6:28 Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;
  ^6:29 дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,
  ^6:30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.
  ^6:31 След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.
  ^6:32 Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.
  ^6:33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.
  ^6:34 На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,
  ^6:35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;
  ^6:36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.
  ^6:37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.
  ^6:38 Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.
  ^6:39 Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.
  ^6:40 Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно.
  ^6:41 И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.
  ^6:42 И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.
  ^6:43 Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;
  ^6:44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:
  ^6:45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;
  ^6:46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.
  ^6:47 Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.
  ^6:48 Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.
  ^6:49 И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.
  ^6:50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
  ^6:51 След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.
  ^6:52 Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;
  ^6:53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;
  ^6:54 при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.
  ^6:55 Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,
  ^6:56 се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.
  ^6:57 Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.
  ^6:58 Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,
  ^6:59 и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това".
  ^6:60 И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;
  ^6:61 и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.
  ^6:62 И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.
  ^6:63 После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.

7
  ^7:1 В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
  ^7:2 А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
  ^7:3 Той узна това и каза: "не показвайте ми лицата им".
  ^7:4 Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
  ^7:5 И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
  ^7:6 и пред царя те обвиняваха народа и казваха: "Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
  ^7:7 Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат".
  ^7:8 Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
  ^7:9 Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
  ^7:10 Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
  ^7:11 Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
  ^7:12 А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.
  ^7:13 Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,
  ^7:14 защото казваха: "свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди".
  ^7:15 И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: "няма да направим зло вам и на вашите приятели".
  ^7:16 И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
  ^7:17 телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.
  ^7:18 И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: "няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха".
  ^7:19 Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
  ^7:20 После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.
  ^7:21 Алким пък се домогваше до първосвещенство.
  ^7:22 И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.
  ^7:23 И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове - повече нежели езичниците -
  ^7:24 и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.
  ^7:25 Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.
  ^7:26 Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.
  ^7:27 Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:
  ^7:28 "да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром".
  ^7:29 И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.
  ^7:30 Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.
  ^7:31 Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.
  ^7:32 И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.
  ^7:33 След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.
  ^7:34 Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,
  ^7:35 и, като се закле гневно, каза: "ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом"; и отиде си много разгневен.
  ^7:36 А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:
  ^7:37 "Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.
  ^7:38 Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго".
  ^7:39 И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.
  ^7:40 А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:
  ^7:41 "Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.
  ^7:42 Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им".
  ^7:43 И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.
  ^7:44 Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.
  ^7:45 И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.
  ^7:46 И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.
  ^7:47 И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим.
  ^7:48 Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;
  ^7:49 и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.
  ^7:50 И успокои се Иудейската земя за някое време.

8
  ^8:1 Иуда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство.
  ^8:2 А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;
  ^8:3 също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,
  ^8:4 и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;
  ^8:5 те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;
  ^8:6 и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,
  ^8:7 те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ,
  ^8:8 а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;
  ^8:9 и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,
  ^8:10 но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, - и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;
  ^8:11 и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;
  ^8:12 а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.
  ^8:13 Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;
  ^8:14 но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.
  ^8:15 Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;
  ^8:16 и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.
  ^8:17 Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз
  ^8:18 и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.
  ^8:19 И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:
  ^8:20 "Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели".
  ^8:21 И понравиха им се тия думи.
  ^8:22 И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:
  ^8:23 "Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!
  ^8:24 Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,
  ^8:25 то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;
  ^8:26 и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.
  ^8:27 Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;
  ^8:28 и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама."
  ^8:29 На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.
  ^8:30 Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.
  ^8:31 А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите?
  ^8:32 Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша".

9
  ^9:1 Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях - дясното крило.
  ^9:2 Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.
  ^9:3 В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,
  ^9:4 но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.
  ^9:5 А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него - три хиляди отбор мъже.
  ^9:6 Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.
  ^9:7 Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.
  ^9:8 Той се наскърби и каза на останалите: "да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях".
  ^9:9 Но те го раздумваха и говореха: "ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко".
  ^9:10 Но Иуда каза: "не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава".
  ^9:11 Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.
  ^9:12 Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.
  ^9:13 Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.
  ^9:14 Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, -
  ^9:15 и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.
  ^9:16 Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.
  ^9:17 Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;
  ^9:18 падна и Иуда, а другите удариха на бяг.
  ^9:19 А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.
  ^9:20 Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:
  ^9:21 "как падна силният, който спасяваше Израиля!"
  ^9:22 Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.
  ^9:23 А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.
  ^9:24 В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.
  ^9:25 Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:
  ^9:26 те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.
  ^9:27 И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.
  ^9:28 Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:
  ^9:29 "откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.
  ^9:30 Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война".
  ^9:31 Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.
  ^9:32 Вакхид се научи за това и диреше да го убие.
  ^9:33 Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.
  ^9:34 Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.
  ^9:35 А Ионатан проводи брата си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.
  ^9:36 Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.
  ^9:37 След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.
  ^9:38 Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.
  ^9:39 Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.
  ^9:40 Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.
  ^9:41 И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач.
  ^9:42 Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.
  ^9:43 Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.
  ^9:44 Тогава Ионатан каза на людете си: "нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.
  ^9:45 Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.
  ^9:46 Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове".
  ^9:47 И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.
  ^9:48 Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан.
  ^9:49 И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.
  ^9:50 Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон - с високи стени, порти и ключалки;
  ^9:51 и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.
  ^9:52 Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,
  ^9:53 и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.
  ^9:54 В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.
  ^9:55 Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.
  ^9:56 И умря тогава Алким в тежки мъки.
  ^9:57 Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.
  ^9:58 Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: "ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ".
  ^9:59 Отидоха и тъй го съветваха.
  ^9:60 Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.
  ^9:61 И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.
  ^9:62 След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.
  ^9:63 Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,
  ^9:64 и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.
  ^9:65 Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,
  ^9:66 порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.
  ^9:67 Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,
  ^9:68 биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.
  ^9:69 Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.
  ^9:70 Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.
  ^9:71 Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,
  ^9:72 и върна му пленниците, които по-преди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.
  ^9:73 И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.

10
  ^10:1 В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.
  ^10:2 Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.
  ^10:3 Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,
  ^10:4 защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:
  ^10:5 тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му".
  ^10:6 И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.
  ^10:7 Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;
  ^10:8 и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;
  ^10:9 а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.
  ^10:10 Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,
  ^10:11 като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.
  ^10:12 Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:
  ^10:13 всеки остави мястото си и отиде в своята земя.
  ^10:14 Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.
  ^10:15 И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.
  ^10:16 Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник".
  ^10:17 И написа и му прати писмо с тия думи:
  ^10:18 "цар Александър до брата Ионатана - поздрав.
  ^10:19 Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.
  ^10:20 Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас".
  ^10:21 Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.
  ^10:22 Чу това Димитрий, огорчи се и каза:
  ^10:23 "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?
  ^10:24 Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ".
  ^10:25 И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав.
  ^10:26 Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.
  ^10:27 Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:
  ^10:28 ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.
  ^10:29 А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;
  ^10:30 и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.
  ^10:31 И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.
  ^10:32 Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;
  ^10:33 и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.
  ^10:34 Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.
  ^10:35 Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.
  ^10:36 И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.
  ^10:37 И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.
  ^10:38 И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.
  ^10:39 Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;
  ^10:40 аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.
  ^10:41 И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.
  ^10:42 Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.
  ^10:43 И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.
  ^10:44 За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.
  ^10:45 И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея".
  ^10:46 Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,
  ^10:47 и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни.
  ^10:48 Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.
  ^10:49 И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;
  ^10:50 той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, - и падна Димитрий в тоя ден.
  ^10:51 След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:
  ^10:52 "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.
  ^10:53 Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.
  ^10:54 Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе".
  ^10:55 И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.
  ^10:56 Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече".
  ^10:57 И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.
  ^10:58 Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.
  ^10:59 Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.
  ^10:60 Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.
  ^10:61 Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.
  ^10:62 И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха.
  ^10:63 След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа".
  ^10:64 Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.
  ^10:65 Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.
  ^10:66 И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.
  ^10:67 Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.
  ^10:68 Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.
  ^10:69 И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:
  ^10:70 "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?
  ^10:71 Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.
  ^10:72 Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.
  ^10:73 И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище".
  ^10:74 Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.
  ^10:75 И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.
  ^10:76 Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.
  ^10:77 Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.
  ^10:78 Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.
  ^10:79 В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;
  ^10:80 но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;
  ^10:81 народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.
  ^10:82 Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.
  ^10:83 Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.
  ^10:84 Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.
  ^10:85 Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.
  ^10:86 Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.
  ^10:87 И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.
  ^10:88 Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,
  ^10:89 като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.

11
  ^11:1 Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.
  ^11:2 Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.
  ^11:3 Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.
  ^11:4 Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,
  ^11:5 също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.
  ^11:6 Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.
  ^11:7 Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.
  ^11:8 Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.
  ^11:9 И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: "дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.
  ^11:10 Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие".
  ^11:11 Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.
  ^11:12 И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, - и появи се враждата им.
  ^11:13 И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони - на Азия и на Египет.
  ^11:14 В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.
  ^11:15 Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.
  ^11:16 И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.
  ^11:17 Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.
  ^11:18 А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.
  ^11:19 И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.
  ^11:20 В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.
  ^11:21 Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.
  ^11:22 Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.
  ^11:23 Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.
  ^11:24 Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.
  ^11:25 И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,
  ^11:26 царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели,
  ^11:27 като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.
  ^11:28 Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.
  ^11:29 Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:
  ^11:30 "Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ - поздрав.
  ^11:31 Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.
  ^11:32 Цар Димитрий до баща си Ластена - поздрав.
  ^11:33 На иудейския народ - наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.
  ^11:34 Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;
  ^11:35 и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи - отсега всичко напълно им отстъпяме.
  ^11:36 И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.
  ^11:37 И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място".
  ^11:38 Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.
  ^11:39 Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,
  ^11:40 и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.
  ^11:41 Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.
  ^11:42 Димитрий прати да кажат на Ионатана: "не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.
  ^11:43 Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски".
  ^11:44 И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.
  ^11:45 А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.
  ^11:46 Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.
  ^11:47 Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди
  ^11:48 и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.
  ^11:49 И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:
  ^11:50 "прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града".
  ^11:51 Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка.
  ^11:52 И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.
  ^11:53 Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.
  ^11:54 След това Трифон се върна, и с него - Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.
  ^11:55 Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.
  ^11:56 А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.
  ^11:57 Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: "предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели".
  ^11:58 И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,
  ^11:59 а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.
  ^11:60 Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.
  ^11:61 Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.
  ^11:62 Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.
  ^11:63 Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,
  ^11:64 и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.
  ^11:65 Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.
  ^11:66 Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.
  ^11:67 А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.
  ^11:68 И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.
  ^11:69 И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,
  ^11:70 и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, - началници на военните отреди.
  ^11:71 Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.
  ^11:72 След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.
  ^11:73 Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.
  ^11:74 В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.

12
  ^12:1 Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
  ^12:2 и до спартанците и в други места прати писма за същото.
  ^12:3 Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди".
  ^12:4 И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
  ^12:5 Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
  ^12:6 "първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
  ^12:7 Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
  ^12:8 Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
  ^12:9 Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
  ^12:10 решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
  ^12:11 Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
  ^12:12 Ние се радваме за вашата слава;
  ^12:13 нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
  ^12:14 Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
  ^12:15 защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
  ^12:16 Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
  ^12:17 Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.
  ^12:18 И вие добре ще направите да ни отговорите на тях".
  ^12:19 Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
  ^12:20 "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
  ^12:21 Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
  ^12:22 Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
  ^12:23 Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това".
  ^12:24 Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
  ^12:25 и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
  ^12:26 Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
  ^12:27 Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
  ^12:28 Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
  ^12:29 Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
  ^12:30 И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
  ^12:31 Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.
  ^12:32 После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
  ^12:33 А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,
  ^12:34 защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази.
  ^12:35 Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
  ^12:36 да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
  ^12:37 Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
  ^12:38 А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
  ^12:39 В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
  ^12:40 но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
  ^12:41 Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
  ^12:42 Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,
  ^12:43 и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
  ^12:44 После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
  ^12:45 Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук".
  ^12:46 Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
  ^12:47 със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
  ^12:48 Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
  ^12:49 Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
  ^12:50 Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
  ^12:51 Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
  ^12:52 а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
  ^12:53 Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет".

13
  ^13:1 Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,
  ^13:2 и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,
  ^13:3 ободряваше ги и казваше им: "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.
  ^13:4 Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.
  ^13:5 И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.
  ^13:6 Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".
  ^13:7 И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;
  ^13:8 и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.
  ^13:9 Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".
  ^13:10 Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.
  ^13:11 После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.
  ^13:12 Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.
  ^13:13 Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.
  ^13:14 Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:
  ^13:15 "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.
  ^13:16 Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".
  ^13:17 Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,
  ^13:18 който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".
  ^13:19 И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.
  ^13:20 След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.
  ^13:21 А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.
  ^13:22 Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.
  ^13:23 Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.
  ^13:24 След това Трифон се върна и отиде в земята си.
  ^13:25 Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.
  ^13:26 И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.
  ^13:27 Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;
  ^13:28 той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;
  ^13:29 направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.
  ^13:30 Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.
  ^13:31 Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,
  ^13:32 възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.
  ^13:33 А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.
  ^13:34 След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.
  ^13:35 Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:
  ^13:36 "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.
  ^13:37 Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.
  ^13:38 И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.
  ^13:39 Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.
  ^13:40 И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".
  ^13:41 В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,
  ^13:42 и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".
  ^13:43 В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;
  ^13:44 а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.
  ^13:45 Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,
  ^13:46 думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".
  ^13:47 И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.
  ^13:48 След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.
  ^13:49 А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.
  ^13:50 Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
  ^13:51 Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.
  ^13:52 И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.
  ^13:53 Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.

14
  ^14:1 В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона.
  ^14:2 Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив.
  ^14:3 Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница.
  ^14:4 И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни.
  ^14:5 При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови,
  ^14:6 разшири пределите на своя народ и завладя оная страна.
  ^14:7 Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи.
  ^14:8 Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса - своя плод.
  ^14:9 Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи.
  ^14:10 На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.
  ^14:11 Той затвърди мира в страната, - и радваше се Израил с голяма радост.
  ^14:12 Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.
  ^14:13 Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.
  ^14:14 Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;
  ^14:15 украси светилището и умножи свещените съдове.
  ^14:16 Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.
  ^14:17 Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,
  ^14:18 написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.
  ^14:19 Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието.
  ^14:20 Ето препис от писмата, пратени от спартанците: "спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя - поздрав.
  ^14:21 Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,
  ^14:22 и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, -
  ^14:23 и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона".
  ^14:24 След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.
  ^14:25 Когато народът чу това, каза: "каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?
  ^14:26 Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода".
  ^14:27 И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: "в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, - това беше третата година при първосвещеник Симона, -
  ^14:28 в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:
  ^14:29 тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.
  ^14:30 Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,
  ^14:31 и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,
  ^14:32 тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.
  ^14:33 Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;
  ^14:34 също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.
  ^14:35 И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.
  ^14:36 В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.
  ^14:37 Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.
  ^14:38 Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,
  ^14:39 причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
  ^14:40 Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;
  ^14:41 че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги - докато се издигне верният Пророк;
  ^14:42 да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;
  ^14:43 да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.
  ^14:44 И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.
  ^14:45 А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен".
  ^14:46 И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.
  ^14:47 Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.
  ^14:48 Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,
  ^14:49 а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.

15
  ^15:1 Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.
  ^15:2 Те имаха това съдържание: "цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ - поздрав.
  ^15:3 Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби
  ^15:4 и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.
  ^15:5 Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;
  ^15:6 позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.
  ^15:7 Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.
  ^15:8 И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.
  ^15:9 Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя".
  ^15:10 В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.
  ^15:11 Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,
  ^15:12 защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.
  ^15:13 Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;
  ^15:14 той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.
  ^15:15 Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го - с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:
  ^15:16 "Левкий, римски консул, до цар Птоломея - поздрав.
  ^15:17 Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,
  ^15:18 и донесоха златен щит от хиляда мини.
  ^15:19 И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.
  ^15:20 Ние решихме да приемем от тях щита.
  ^15:21 Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон".
  ^15:22 Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,
  ^15:23 и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.
  ^15:24 Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.
  ^15:25 Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.
  ^15:26 Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;
  ^15:27 но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него.
  ^15:28 И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: "вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост - градове в моето царство;
  ^15:29 вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.
  ^15:30 Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.
  ^15:31 Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете - други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас".
  ^15:32 И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.
  ^15:33 В отговор Симон му каза: "ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужда, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.
  ^15:34 Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.
  ^15:35 Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта". На това Атиновий нищо не отговори,
  ^15:36 но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.
  ^15:37 Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
  ^15:38 Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;
  ^15:39 той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.
  ^15:40 Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;
  ^15:41 той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.

16
  ^16:1 Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.
  ^16:2 Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Иоана, и им каза: "аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.
  ^16:3 Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас".
  ^16:4 И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.
  ^16:5 Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето - насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.
  ^16:6 И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.
  ^16:7 След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.
  ^16:8 Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.
  ^16:9 Тогава биде ранен Иуда, брат на Иоана; но Иоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил.
  ^16:10 Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Иоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя.
  ^16:11 Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато,
  ^16:12 защото беше зет на първосвещеника.
  ^16:13 Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му.
  ^16:14 Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, - сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават.
  ^16:15 Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже.
  ^16:16 И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители.
  ^16:17 Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро.
  ^16:18 Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете.
  ^16:19 В същото време той прати в Газара мъже да убият Иоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци;
  ^16:20 а други прати да завладеят Иерусалим и храмовата планина.
  ^16:21 Но някой се затече при Иоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да убият и него.
  ^16:22 Като чу това, Иоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят.
  ^16:23 Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела -
  ^16:24 ето, те са описани в дневника на неговото първосвещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.

Книго