1
  ^1:1 В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
  ^1:2 То беше в начало у Бога.
  ^1:3 Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
  ^1:4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
  ^1:5 И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
  ^1:6 Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
  ^1:7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
  ^1:8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
  ^1:9 Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
  ^1:10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
  ^1:11 Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
  ^1:12 А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
  ^1:13 те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
  ^1:14 И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
  ^1:15 Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
  ^1:16 И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
  ^1:17 защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
  ^1:18 Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
  ^1:19 И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
  ^1:20 Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
  ^1:21 И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
  ^1:22 Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
  ^1:23 Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия.
  ^1:24 А пратените бяха измежду фарисеите;
  ^1:25 те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
  ^1:26 Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
  ^1:27 Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
  ^1:28 Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
  ^1:29 На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
  ^1:30 Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
  ^1:31 Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
  ^1:32 И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
  ^1:33 Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
  ^1:34 И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
  ^1:35 На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
  ^1:36 И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
  ^1:37 Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
  ^1:38 А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
  ^1:39 Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
  ^1:40 Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
  ^1:41 Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
  ^1:42 и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).
  ^1:43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
  ^1:44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
  ^1:45 Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
  ^1:46 А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
  ^1:47 Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
  ^1:48 Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
  ^1:49 Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
  ^1:50 Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
  ^1:51 И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

2
  ^2:1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
  ^2:2 Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
  ^2:3 И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
  ^2:4 Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
  ^2:5 Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
  ^2:6 Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
  ^2:7 Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
  ^2:8 Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
  ^2:9 А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
  ^2:10 и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
  ^2:11 Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
  ^2:12 След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
  ^2:13 Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим
  ^2:14 и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.
  ^2:15 И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
  ^2:16 и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.
  ^2:17 Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".
  ^2:18 А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?
  ^2:19 Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.
  ^2:20 А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?
  ^2:21 Той обаче говореше за храма на тялото Си.
  ^2:22 А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.
  ^2:23 И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.
  ^2:24 Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,
  ^2:25 и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.

3
  ^3:1 Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
  ^3:2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
  ^3:3 Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
  ^3:4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
  ^3:5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
  ^3:6 роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
  ^3:7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
  ^3:8 Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
  ^3:9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
  ^3:10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
  ^3:11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
  ^3:12 Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
  ^3:13 Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
  ^3:14 И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
  ^3:15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
  ^3:16 Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
  ^3:17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
  ^3:18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
  ^3:19 Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
  ^3:20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
  ^3:21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
  ^3:22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
  ^3:23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
  ^3:24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
  ^3:25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
  ^3:26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
  ^3:27 Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
  ^3:28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
  ^3:29 Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
  ^3:30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
  ^3:31 Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
  ^3:32 И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
  ^3:33 Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
  ^3:34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
  ^3:35 Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
  ^3:36 Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.

4
  ^4:1 Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,
  ^4:2 - макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, -
  ^4:3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.
  ^4:4 А трябваше да мине Той през Самария.
  ^4:5 И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
  ^4:6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
  ^4:7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия.
  ^4:8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
  ^4:9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
  ^4:10 Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
  ^4:11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
  ^4:12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
  ^4:13 Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
  ^4:14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
  ^4:15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
  ^4:16 Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
  ^4:17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;
  ^4:18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
  ^4:19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
  ^4:20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
  ^4:21 Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
  ^4:22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
  ^4:23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
  ^4:24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
  ^4:25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
  ^4:26 Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
  ^4:27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
  ^4:28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
  ^4:29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
  ^4:30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
  ^4:31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
  ^4:32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
  ^4:33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
  ^4:34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
  ^4:35 Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
  ^4:36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
  ^4:37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
  ^4:38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
  ^4:39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
  ^4:40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
  ^4:41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
  ^4:42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
  ^4:43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
  ^4:44 Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
  ^4:45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, - понеже и те бяха ходили на празника.
  ^4:46 И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
  ^4:47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
  ^4:48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
  ^4:49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
  ^4:50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
  ^4:51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
  ^4:52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
  ^4:53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
  ^4:54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.

5
  ^5:1 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
  ^5:2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
  ^5:3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
  ^5:4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
  ^5:5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
  ^5:6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
  ^5:7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
  ^5:8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.
  ^5:9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
  ^5:10 Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
  ^5:11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
  ^5:12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
  ^5:13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
  ^5:14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
  ^5:15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
  ^5:16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.
  ^5:17 А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
  ^5:18 Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.
  ^5:19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
  ^5:20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
  ^5:21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
  ^5:22 Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
  ^5:23 та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
  ^5:24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
  ^5:25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
  ^5:26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
  ^5:27 и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
  ^5:28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
  ^5:29 и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
  ^5:30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
  ^5:31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
  ^5:32 Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
  ^5:33 Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.
  ^5:34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
  ^5:35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
  ^5:36 Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
  ^5:37 И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
  ^5:38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
  ^5:39 Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
  ^5:40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
  ^5:41 От човеци слава не приемам,
  ^5:42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
  ^5:43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
  ^5:44 Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
  ^5:45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате.
  ^5:46 Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
  ^5:47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

* Дом на милосърдие.

6
  ^6:1 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.
  ^6:2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
  ^6:3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
  ^6:4 И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
  ^6:5 А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
  ^6:6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
  ^6:7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
  ^6:8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
  ^6:9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
  ^6:10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
  ^6:11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
  ^6:12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
  ^6:13 И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
  ^6:14 Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
  ^6:15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
  ^6:16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
  ^6:17 и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
  ^6:18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
  ^6:19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
  ^6:20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
  ^6:21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
  ^6:22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
  ^6:23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
  ^6:24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
  ^6:25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?
  ^6:26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
  ^6:27 Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
  ^6:28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
  ^6:29 Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
  ^6:30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
  ^6:31 Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат".
  ^6:32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
  ^6:33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
  ^6:34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
  ^6:35 Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
  ^6:36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
  ^6:37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
  ^6:38 защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
  ^6:39 А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
  ^6:40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
  ^6:41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
  ^6:42 И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
  ^6:43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
  ^6:44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
  ^6:45 У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
  ^6:46 Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
  ^6:47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
  ^6:48 Аз съм хлябът на живота.
  ^6:49 Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
  ^6:50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
  ^6:51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
  ^6:52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
  ^6:53 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
  ^6:54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
  ^6:55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
  ^6:56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
  ^6:57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
  ^6:58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
  ^6:59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
  ^6:60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
  ^6:61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
  ^6:62 Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
  ^6:63 Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
  ^6:64 Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
  ^6:65 И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
  ^6:66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
  ^6:67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
  ^6:68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
  ^6:69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
  ^6:70 Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
  ^6:71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

7
  ^7:1 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
  ^7:2 Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
  ^7:3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
  ^7:4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
  ^7:5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
  ^7:6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
  ^7:7 Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
  ^7:8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
  ^7:9 Това като им каза, остана си в Галилея.
  ^7:10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
  ^7:11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
  ^7:12 И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
  ^7:13 Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
  ^7:14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
  ^7:15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
  ^7:16 Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
  ^7:17 който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
  ^7:18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
  ^7:19 Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
  ^7:20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
  ^7:21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
  ^7:22 Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
  ^7:23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
  ^7:24 Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
  ^7:25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
  ^7:26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
  ^7:27 Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
  ^7:28 Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
  ^7:29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
  ^7:30 Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
  ^7:31 И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
  ^7:32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
  ^7:33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
  ^7:34 ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
  ^7:35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
  ^7:36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
  ^7:37 А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
  ^7:38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
  ^7:39 Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
  ^7:40 Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
  ^7:41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
  ^7:42 Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
  ^7:43 И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
  ^7:44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
  ^7:45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
  ^7:46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
  ^7:47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
  ^7:48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
  ^7:49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
  ^7:50 Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
  ^7:51 осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
  ^7:52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
  ^7:53 И всеки си отиде у дома си.

8
  ^8:1 А Иисус отиде на Елеонската планина.
  ^8:2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
  ^8:3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
  ^8:4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
  ^8:5 а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
  ^8:6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
  ^8:7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
  ^8:8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
  ^8:9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
  ^8:10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
  ^8:11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
  ^8:12 Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
  ^8:13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
  ^8:14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
  ^8:15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
  ^8:16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
  ^8:17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
  ^8:18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
  ^8:19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
  ^8:20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
  ^8:21 И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
  ^8:22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
  ^8:23 Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
  ^8:24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
  ^8:25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
  ^8:26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
  ^8:27 Не разбраха, че им говореше за Отца.
  ^8:28 А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
  ^8:29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
  ^8:30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
  ^8:31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,
  ^8:32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
  ^8:33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?
  ^8:34 Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.
  ^8:35 А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
  ^8:36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
  ^8:37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.
  ^8:38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.
  ^8:39 Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
  ^8:40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.
  ^8:41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.
  ^8:42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
  ^8:43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
  ^8:44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
  ^8:45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
  ^8:46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?
  ^8:47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
  ^8:48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
  ^8:49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
  ^8:50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
  ^8:51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
  ^8:52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
  ^8:53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
  ^8:54 Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
  ^8:55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
  ^8:56 Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
  ^8:57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама?
  ^8:58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
  ^8:59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

9
  ^9:1 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
  ^9:2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
  ^9:3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
  ^9:4 Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
  ^9:5 Докле съм в света, светлина съм на света.
  ^9:6 Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
  ^9:7 и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
  ^9:8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
  ^9:9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
  ^9:10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
  ^9:11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
  ^9:12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
  ^9:13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
  ^9:14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
  ^9:15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
  ^9:16 Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
  ^9:17 Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
  ^9:18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
  ^9:19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
  ^9:20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
  ^9:21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
  ^9:22 Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
  ^9:23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
  ^9:24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
  ^9:25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
  ^9:26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
  ^9:27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
  ^9:28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
  ^9:29 Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
  ^9:30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
  ^9:31 Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
  ^9:32 Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
  ^9:33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
  ^9:34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
  ^9:35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
  ^9:36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
  ^9:37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
  ^9:38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
  ^9:39 А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
  ^9:40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
  ^9:41 Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

10
  ^10:1 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
  ^10:2 а който влиза през вратата, пастир е на овците:
  ^10:3 нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
  ^10:4 и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
  ^10:5 подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
  ^10:6 Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
  ^10:7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
  ^10:8 Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
  ^10:9 Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
  ^10:10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
  ^10:11 Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
  ^10:12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
  ^10:13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
  ^10:14 Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
  ^10:15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
  ^10:16 Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
  ^10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
  ^10:18 Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
  ^10:19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
  ^10:20 И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
  ^10:21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
  ^10:22 И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
  ^10:23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
  ^10:24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
  ^10:25 Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
  ^10:26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
  ^10:27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
  ^10:28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
  ^10:29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
  ^10:30 Аз и Отец едно сме.
  ^10:31 Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
  ^10:32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
  ^10:33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
  ^10:34 Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?
  ^10:35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
  ^10:36 на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
  ^10:37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
  ^10:38 ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
  ^10:39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
  ^10:40 и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
  ^10:41 Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
  ^10:42 И мнозина там повярваха в Него.

11
  ^11:1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
  ^11:2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
  ^11:3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
  ^11:4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
  ^11:5 А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
  ^11:6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
  ^11:7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
  ^11:8 Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
  ^11:9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
  ^11:10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
  ^11:11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
  ^11:12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
  ^11:13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
  ^11:14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
  ^11:15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
  ^11:16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
  ^11:17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
  ^11:18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
  ^11:19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
  ^11:20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
  ^11:21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
  ^11:22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
  ^11:23 Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
  ^11:24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
  ^11:25 Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
  ^11:26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
  ^11:27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
  ^11:28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
  ^11:29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
  ^11:30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
  ^11:31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
  ^11:32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
  ^11:33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
  ^11:34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
  ^11:35 Иисус се просълзи.
  ^11:36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
  ^11:37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
  ^11:38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
  ^11:39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
  ^11:40 Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
  ^11:41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
  ^11:42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
  ^11:43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
  ^11:44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
  ^11:45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
  ^11:46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
  ^11:47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
  ^11:48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
  ^11:49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
  ^11:50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
  ^11:51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
  ^11:52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
  ^11:53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
  ^11:54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
  ^11:55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
  ^11:56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
  ^11:57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

12
  ^12:1 Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
  ^12:2 Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
  ^12:3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
  ^12:4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
  ^12:5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
  ^12:6 Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
  ^12:7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
  ^12:8 Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
  ^12:9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
  ^12:10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
  ^12:11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
  ^12:12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
  ^12:13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
  ^12:14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
  ^12:15 "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
  ^12:16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
  ^12:17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
  ^12:18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
  ^12:19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
  ^12:20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
  ^12:21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
  ^12:22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
  ^12:23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
  ^12:24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
  ^12:25 Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
  ^12:26 Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
  ^12:27 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
  ^12:28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
  ^12:29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
  ^12:30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
  ^12:31 Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
  ^12:32 И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
  ^12:33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
  ^12:34 Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
  ^12:35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
  ^12:36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
  ^12:37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
  ^12:38 за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"
  ^12:39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
  ^12:40 "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".
  ^12:41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
  ^12:42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
  ^12:43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
  ^12:44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
  ^12:45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
  ^12:46 Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
  ^12:47 И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
  ^12:48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
  ^12:49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
  ^12:50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

13
  ^13:1 Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
  ^13:2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
  ^13:3 Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
  ^13:4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
  ^13:5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
  ^13:6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
  ^13:7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
  ^13:8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
  ^13:9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
  ^13:10 Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
  ^13:11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
  ^13:12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
  ^13:13 Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
  ^13:14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
  ^13:15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
  ^13:16 Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
  ^13:17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
  ^13:18 Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си".
  ^13:19 Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
  ^13:20 Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
  ^13:21 Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
  ^13:22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
  ^13:23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
  ^13:24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
  ^13:25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
  ^13:26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
  ^13:27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
  ^13:28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
  ^13:29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или - да раздаде нещо на сиромаси.
  ^13:30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
  ^13:31 Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
  ^13:32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
  ^13:33 Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
  ^13:34 Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
  ^13:35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
  ^13:36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
  ^13:37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
  ^13:38 Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

14
  ^14:1 Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.
  ^14:2 В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
  ^14:3 И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
  ^14:4 А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
  ^14:5 Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
  ^14:6 Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
  ^14:7 Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
  ^14:8 Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.
  ^14:9 Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
  ^14:10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.
  ^14:11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
  ^14:12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.
  ^14:13 И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
  ^14:14 Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.
  ^14:15 Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
  ^14:16 И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
  ^14:17 Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
  ^14:18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
  ^14:19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
  ^14:20 В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.
  ^14:21 Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
  ^14:22 Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?
  ^14:23 Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
  ^14:24 Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.
  ^14:25 Това ви казах, бидейки с вас.
  ^14:26 А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.
  ^14:27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
  ^14:28 Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
  ^14:29 И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.
  ^14:30 Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
  ^14:31 Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

15
  ^15:1 Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
  ^15:2 Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
  ^15:3 Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
  ^15:4 Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
  ^15:5 Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
  ^15:6 Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
  ^15:7 Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
  ^15:8 С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
  ^15:9 Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
  ^15:10 Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
  ^15:11 Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.
  ^15:12 Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
  ^15:13 Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
  ^15:14 Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.
  ^15:15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
  ^15:16 Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
  ^15:17 Това ви заповядвам: да любите един другиго.
  ^15:18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
  ^15:19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
  ^15:20 Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
  ^15:21 Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
  ^15:22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
  ^15:23 Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
  ^15:24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
  ^15:25 Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
  ^15:26 А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
  ^15:27 а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

16
  ^16:1 Това ви казах, за да се не съблазните.
  ^16:2 Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
  ^16:3 И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.
  ^16:4 Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.
  ^16:5 А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?
  ^16:6 Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.
  ^16:7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
  ^16:8 и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
  ^16:9 за грях, че не вярват в Мене;
  ^16:10 за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
  ^16:11 а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
  ^16:12 Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
  ^16:13 А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
  ^16:14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
  ^16:15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
  ^16:16 Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
  ^16:17 Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
  ^16:18 И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.
  ^16:19 Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
  ^16:20 Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
  ^16:21 Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
  ^16:22 Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
  ^16:23 и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
  ^16:24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
  ^16:25 Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
  ^16:26 Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
  ^16:27 защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
  ^16:28 Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
  ^16:29 Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
  ^16:30 Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
  ^16:31 Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
  ^16:32 Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
  ^16:33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

17
  ^17:1 Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
  ^17:2 според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
  ^17:3 А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
  ^17:4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
  ^17:5 И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
  ^17:6 Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
  ^17:7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
  ^17:8 защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
  ^17:9 Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
  ^17:10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
  ^17:11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
  ^17:12 Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
  ^17:13 А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
  ^17:14 Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
  ^17:15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
  ^17:16 Те не са от света, както и Аз не съм от него.
  ^17:17 Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
  ^17:18 Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
  ^17:19 и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
  ^17:20 И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
  ^17:21 да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
  ^17:22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
  ^17:23 Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
  ^17:24 Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
  ^17:25 Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
  ^17:26 и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

18
  ^18:1 Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
  ^18:2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
  ^18:3 Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
  ^18:4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
  ^18:5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
  ^18:6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
  ^18:7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
  ^18:8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
  ^18:9 за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".
  ^18:10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
  ^18:11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
  ^18:12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
  ^18:13 и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
  ^18:14 А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
  ^18:15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
  ^18:16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
  ^18:17 Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
  ^18:18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
  ^18:19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
  ^18:20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
  ^18:21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
  ^18:22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
  ^18:23 Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?
  ^18:24 Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
  ^18:25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
  ^18:26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
  ^18:27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
  ^18:28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
  ^18:29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
  ^18:30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
  ^18:31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
  ^18:32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
  ^18:33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
  ^18:34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
  ^18:35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
  ^18:36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
  ^18:37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
  ^18:38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
  ^18:39 Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
  ^18:40 Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара'ва. Вара'ва пък беше разбойник.

19
  ^19:1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
  ^19:2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
  ^19:3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
  ^19:4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
  ^19:5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
  ^19:6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
  ^19:7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
  ^19:8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
  ^19:9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
  ^19:10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
  ^19:11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
  ^19:12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
  ^19:13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.
  ^19:14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
  ^19:15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
  ^19:16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
  ^19:17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
  ^19:18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.
  ^19:19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
  ^19:20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
  ^19:21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
  ^19:22 Пилат отговори: каквото писах, писах.
  ^19:23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
  ^19:24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците.
  ^19:25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
  ^19:26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
  ^19:27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
  ^19:28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
  ^19:29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
  ^19:30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
  ^19:31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
  ^19:32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
  ^19:33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
  ^19:34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
  ^19:35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
  ^19:36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".
  ^19:37 И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
  ^19:38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
  ^19:39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
  ^19:40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
  ^19:41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.
  ^19:42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

* Място, постлано с камъни.

20
  ^20:1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
  ^20:2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
  ^20:3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
  ^20:4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
  ^20:5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
  ^20:6 След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
  ^20:7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
  ^20:8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
  ^20:9 защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
  ^20:10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
  ^20:11 А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
  ^20:12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
  ^20:13 И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
  ^20:14 Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
  ^20:15 Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
  ^20:16 Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
  ^20:17 Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
  ^20:18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
  ^20:19 А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
  ^20:20 И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
  ^20:21 А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
  ^20:22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
  ^20:23 На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
  ^20:24 А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
  ^20:25 Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
  ^20:26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
  ^20:27 После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
  ^20:28 Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
  ^20:29 Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
  ^20:30 И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
  ^20:31 А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

21
  ^21:1 След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
  ^21:2 бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
  ^21:3 Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
  ^21:4 А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
  ^21:5 Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
  ^21:6 А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
  ^21:7 Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
  ^21:8 А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
  ^21:9 А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
  ^21:10 Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
  ^21:11 Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
  ^21:12 Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
  ^21:13 Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
  ^21:14 Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
  ^21:15 А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
  ^21:16 Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
  ^21:17 Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
  ^21:18 Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
  ^21:19 А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
  ^21:20 А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
  ^21:21 Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
  ^21:22 Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
  ^21:23 И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
  ^21:24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
  ^21:25 Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Книго